Национална стратегия за развитие на електротехническата промишленост в България за периода 2007-2013 г. бе представена на пресконференция, която се проведе на 11 юли в Министерството на икономиката и енергетиката.
Стратегията цели постигането на възходящо развитие на електротехническата промишленост у нас, в условията на реално членство в Европейския съюз. Тя онаследява и доразвива приоритетите, заложени в приетата през 2003 г., отново с помощта на Германското дружество за техническо сътрудничество – GTZ, “Национална стратегия за развитие на електротехниката в България”.
Националната стратегия е разработена от експертен екип, включващ специалисти от Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, Българската агенция за инвестиции, Българския институт по стандартизация, Държавната агенция за метрология и технически надзор, Камарата на електротехниката в България, Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) ООД и др.
При разработването на настоящата Стратегията е използвана статистическа информация, предоставена от Националния статистически институт (НСИ). Тази информация покрива периода 2001–2005 година, с уговорката, че такава не е събирана във всички необходими аспекти. Тази информация е обогатена с резултатите от няколко социологични проучвания, проведени от “Витоша рисърч”, Агенция “ЕСТАТ” и др., както и информацията, представена в годишния доклад за състоянието и развитието на МСП в България и информацията, предоставена от Камарата на електротехниката в България.
Неразделна структурна част от Стратегията е детайлният план за осъществяване на целите и задачите, заложени в документа. Планът разписва конкретните срокове и отговорните институции за извършването на отделните дейности по изпълнение на Стратегията. Задачите, заложени в Плана за действие, ангажират, както Камарата на електротехниката в България, така и държавните институции, като същевременно показват на фирмите важните проблеми и начините за преодоляването им, за да могат успешно да се интегрират в европейската индустрия.
Планът за действие има за цел:
* да съдейства за повищаване на конкурентоспособността на фирмите чрез иновации, информираност, маркетингова дейност, чрез организиране на стандартизационната дейност и структури за сертифицирането на продукти, системи и персонал, изпирвателни лаборатории – да продължи работата по създаването на добра организация за национално сертифициране и тестване (Национален център за обучение, тестване и лабораторни изследвания);
* да подобри достъпа до финансови ресурси на фирмите - поне 10 % от фирмите в сектора да се възползват от европейските програми до 2008 г.;
* да насърчи и подпомогне създаването на клъстерни структури, вкл. и трансгранични;
* да подобрява непрекъснато бизнес климата и да подпомага стартиращи иновационни предприятия;
* да съдейства на МСП за достъпа им до европейския и световния пазар - стойността на годишния износ до пазари на основните партньори да нараства с 10% на година;
* да повишава знанията и уменията на човешкия ресурс в сектора – да се увеличи производителността на труда до 2013 г. Годишният оборот на зает от сектора да се увеличи с 10 % на година;
* да улеснява развитието и трансфера на технологии и знания чрез защита на интелектуалната собственост;
* да увеличи оборота на сектора с 10 % на година до 2013 г.;
* да повиши инвестициите в развитието на човешките ресурси в сектора с 10% на година;
* да увеличи броя на заетите в сектора от 17 000 на 20 000 до 2013 г, (годишно увеличение с 500 – 800 работни места).
Електротехническата промишленост е един от структуроопределящите отрасли на България, който е директно свързан с нивото и стандарта на другите промишлени отрасли по отношение на тяхното технологично развитие. Сектор „Електротехника” обхваща почти 20 подсектора и е 100 процента приватизиран. Секторът включва около 350 предприятия - 95 % от които са МСП, като повечето от тях са регистрирани след 1991 г.
По данни на БНБ за периода 1998 – 2005 г. сектор „Електротехника” в България е привлякъл 136.8 млн. щ.д. под формата на чуждестранни преки инвестиции (ПЧИ), което е 1.3 % от общия поток на ПЧИ за България и 5.7% от ПЧИ за преработвателната промишленост.
През 2005 г. предприятията от сектор «Електротехника» в България достигнаха ниво на продажбите от 478 млн. евро. Над 70% от всички продажби се дължат на осемте най-големи предприятия в сектора, които осъществяват най-голям дял от износа. Заетите в сектора са около 17 000 души, като разходите за персонал в предприятията са относително високи. При средно около 4200 лева годишно на един зает в частния сектор в България, в електротехническата промишленост на един зает се падат 4800 лв. При производството на трансформатори тази сума е дори 6000 лв. Високите разходи за персонал произтичат и от нуждата от непрекъсната квалификация в този вид производство. Показателят “печалба на един зает” през 2005 г. е един от ниските в частния сектор - 3500 лв., при средно за страната 4700 лв. Това прави политиката към персонала в електротехническата индустрия особено важна. Производителността на труда в отрасъла също е ниска, в сравнение с международния пазар.
За сектора се наблюдава отсъствие на научно-изследователски ресурси и недобър обмен между съществуващата (държавна) научно-изследователска база и частния сектор. Въпреки увеличените средства, разходвани за научно-изследователска дейност през последните 2 години, ръстът на тези средства изостава значително в сравнение с ръста на БВП. Според проучване, направено в рамките на настоящата Стратегия, обменът между университетите, особено под формата на стажове и дейности, свързани със сътрудничеството в развойната дейност, е на много ниско ниво. Според същото проучване, в сферата на професионалното образование квалификацията по професии не съответства на практиката, като това се отнася, както до областта електрически инсталации, така и до работата с най-съвременно техническо оборудване. Делът на практическите занятия при обучението в институции за професионално обучение се счита за твърде нисък и /или се набляга на остарели знания и практики. Това е особено сериозен проблем, поради бързите и чести иновации в техниката. „Институциите не се грижат за актуализиране на предлаганата от тях квалификация. Актуално обучение се провежда по инициатива на някои компании в отрасъла”, констатират авторите на Стратегията.
Във връзка с горното, сред направените в Стратегията препоръки са следните:
* Да се създадат развойни центрове, обединяващи усилията на представителите на университетите, електроиндустрията и други браншове, с цел разработване на нови продукти, отговарящи на съвременното технологично ниво;
* Да се създаде общ дизайн на определени продуктови групи и да се специализират предприятията, участници в развойните центрове, при производството на определена част от продуктовата гама;
* Да се създаде ефективна система за интегриране на фирмите от електротехническата промишленост в клъстерни структури;
* Да се работи за подобряване обмена на информация между най-активните потребители - строителният бранш и електроразпределителните предприятия и производителите на електротехническа продукция чрез организиране на браншови семинари и симпозиуми и информационни мероприятия;
* Да се повиши ефективността при производството на продукти на електротехническата промишленост чрез постоянен анализ и оптимизиране на производствените процеси, въвеждане на автоматизация, там където е възможно;
* Да се намерят нови конструктивни решения, които да доведат до премахване или значително намаляване на ръчните операции;
* Българските МСП, производители на битова електротехника, да се специализират в определени продуктови групи и да бъдат насърчавани да налагат собствени марки на европейски и световен пазар;
* Да се организират специализирани изложения в България за българските производители;
* Постигане на ефективно усвояване на средствата от европейските фондове;
* Гарантиране на достатъчен (и в количествено, и в качествено отношение) човешки ресурс;
* Повишаване ролята на бизнеса в дейностите по стандартизация;
* Разширяване на участието на бизнеса при предоставяне на сертификационни услуги и в дейностите по оценяване на съответствието;
* Да се подобри ефективността по пресичане вноса на евтини, но опасни и неотговарящи на изискванията стоки.
Всичко това трябва да направи българската електротехническа промишленост съществен фактор за развитието на европейската индустрия.
Пълният текст на Стратегията може да намерите на на адрес www.bcee-bg.org
